СВЯ̀ТКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от святкам и от святка се. Ден-два преди бурята небето се покрива с черни ниски облаци. Непрестанното святкане на мълниите се съпровожда с мощни тътени. Л. Мелнишки, Н, 9. Това матово испанско лице, святкането на зъбите му, нервната и южна красота бяха всъщност очарователни, проникваха и завладяваха цялото ѝ същество. Д. Димов, ОД, 96. Слънцето бе залязло, между стените на селските улици се набираше здрач и се забелязваха все по-ясно святканията на изстрелите. Д. Талев, И, 515.