СВЯ̀ТО нареч. 1. В съчет. с гл. живея. Праведно, благочестиво, според Божиите закони и религиозните норми. Той [човекът] не се ражда светец, но може да живее свято и да бъде признат за светец. Филос. XI кл, 86. Чрез Него [Исус Христос], чрез Неговото учение всеки се изпълва със Светия Дух, та да живее свято и прилично през целия си живот. Вит., 1923, кн. 1, 2.
2. Прен. В съчет. с гл. пазя, следвам и под. Неотклонно, неотменно. – Ти ми завеща две наследства само: едно пожарище и твоя честен характер. Второто – свято ще запазя, тате, кълна ти се. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 103. – Скъпи колеги. Пред мен са вашите дипломи. Помнете едно. Пазете свято своята дружба, работете и занапред в мир и разбирателство. К. Кузов, ПВС, 145. – И накрая ще ти кажа, татко, че аз свято следвам твоя пример – да се обкръжавам с предани хора. А. Гуляшки, ЗВ, 420.
3. Прен. В съчет. с гл. тача, почитам и под. С чувство на дълбоко преклонение, уважение. Голямото ни семейство дължеше сговора вкъщи и заможността си на майка ми. Още съвсем младичка влязла в семейството на нашите деди чергари, тя свято тачеше паметта им. В. Манчева и др., Избр. (превод), 245. Известно ни е също така, че Данте, който стои на прага на Възраждането, свято почиташе великите класици. БР, 1939, кн. 2, 50.
4. Прен. В съчет. с гл. обичам и под. С дълбоки чисти чувства, възвишено. Нашият народ е придобил чувството да обича свято свободата си и когато я изгуби, да се бори героично за нея, докато отново я извоюва. Серд., 1947, кн. 3-4, 13. Аз обичам безумно и свято – / Бог сърцето ми благослови. / .. аз обичам самата любов. Е. Багряна, ВС, 27.