СГÀЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от сгаждам, сгажда ми се и от сгаждам се; случване, случаване, сгодяване2.
СГÀЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от сгаждам се1.
СГÀЖДАНЕ3, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от сгаждам се2. Като се обсъжда такъв елемент от звуковната система на нинешната българска реч, важното е, то се знае, в главна степен сгаждането на гласежа му с оня на меката полугласна от стария български език. Ал. Теодоров-Балан, Избр. пр, 119.