СГÀФВАМ, -аш, несв.; сгàфя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. и прех. Разг. Извършвам неуместна за съответната ситуация постъпка, правя гаф. Страшно ми се поиска да стана и я целуна, с голямо усилие се задържах, помислих, че ще сгафя нещо тая вечер, станах и развълнуван казах, че вече трябва да се прибирам, ще се обадя тези дни. Т. Жечев, ЛС, 246. Тя влезе гратис в метрото. Вмъкна се между другите хора, заоглежда се притеснено, стоя на тръни седем-осем спирки и тревожно следеше всяко лице – така, както могат да гледат само хората, които рядко вършат нещо нередно и когато сгафят, това им личи от километри. Пон., 2011, бр. 7-8, 125. // Обърквам нещо, правя нещо погрешно; сбърквам. Това е голяма покупка за мен и няма да е хубаво, ако сгафя.