СГÀЩВАМ, -аш, несв.; сгàщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Препречвам пътя на някого, за да не може да избяга. – Ако пък избирателят – продължи Ряпов – въпреки това „шът!“ гласува за опозицията, турят му, като излезе, един кръст с тебешир и като се отдалечи от изборното място, в някоя уличка го сгащят и му теглят един бой. Й. Йовков, ПГ, 270. Тя [козата] блъсна с рога вратницата, погледна ни, дяволът с дявол, и веднага почна да бръсти овошката до вратницата. Той скочи, сгащи я между вратницата и плета, хвана я за рогата и я поведе през двора. Й. Радичков, ББ, 178. Мръквало се вече. – Сега ще го сгащя като заек – рекъл си пашата и посочил чуката. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 321.
2. Хващам, залавям някого. Учудващо беше, че Тапата много често сгащваше провинилите се на местопрестъплението. Е. Кузманов, ЧДБ, 51. Ето, някой ден можеше да дойде стражар, но не за да му донесе такова глупаво писмо, а за да го подкара пред себе си като арестант. Ще го сгащят така, както си лежи. Г. Караславов, С, 241.
3. Прен. Поставям някого в крайно неудобно, затруднено положение. – Иди и ти с нея де! Като много знаеш! – сгащиха го жените. Ст. Даскалов, СЛ, 267. Обвинителните ѝ приказки го сгащиха неподготвен. Съвр., 1980, кн. 1, 37. сгащвам се, сгащя се страд. Турците гледали отначало с пренебрежение на Петковите „голобради хайдамаци“, но след вразумителните удари, които получават през лятото на 1861 година, те започват усилено да ги преследват. Народът обаче с такова усърдие ги крие, че всички опити да се сгащи малката дружина, остават безуспешни. Н. Хайтов, Хд 1976, 183.