СГЛАБ, сглàбът, сглàба, мн. сглàбове, след числ. сглàба, м. Диал. 1. Сглобка (във 2 знач.); сглоб. Сглабът на прозореца се намазвал с лепило. А. Гоев, НЗ VIII, 120. Сглаб – място, където са сглобени две части. СбНУКШ ІІ 1969, 715.
2. Отделна съставна част от нещо цяло, която участва при сглобяването му; сглоб. Самарът се състои от: предна дъска от три сглаба, която лежи на врата на магарето. А. Гоев, НЗ VIII, 132. ● Нар.-поет. Сабя на сглабове. Соблече си руо девойочко, / та облече руо баш юначко, / па си зема сабля на сглабове, / .. / па си яна [яхна] коня ластовица. Нар. пес., СбНУ X, 83. Па извади сабля на сглабове, / та погуби Момчилица млада, / па залюби Момчилова сестра. Нар. пес., СбНУКШ ІІ 1969, 265.
3. Костна става; сглоб. Крава с много изящна глава и увиснал корем. Нозете ѝ са грижливо изучени, с правилно предадени сглабове. С нозе зад кравата, малко над нея е изобразен бик. Н. Райнов, ИПИ II, 37.