СГЛÀБЯМ, -яш, несв. (диал.); сглобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Сглобявам. Противоп. разглабям. Не трябва да се забравя, че все съществува една обща почва, на която никнат всички съждения за художествено ценното, колкото и да са различни те. Тая почва е културата, която сглабя в едно безброй личности. Н. Райнов, ИПИ I, 37. сглабям се, сглобя се страд. Отливката се обработва до различна степен или се обработва напълно, но се сглабя на възел. Стат., 1974, кн. 1, 54.