СГЛЀДНИК, мн. -ци, м. Диал. Човек, изпратен да сглежда мома, да уговаря годеж; сватовник, сват, годежар, годежник, главежник, главешник, изгледник, изводник, огледник, одумник, предумник, сговорник, слюбник. Додето притъмнее, се извървяха всичките момичета, но нито едно не хареса на сгледниците. А. Каралийчев, МО, 12. Мина са, що са помина, / дошле на Ганка сгледници. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 47. – Ой та тебя, мома Калино, / не ни пъди, мома Калино, / ние не сме до два сокола, / я най сме ний два сгледника, / да сгледваме мома Калина! Нар. пес., СбНУ XXXV, 83.