СГЛОБ, сглòбът, сглòба, мн. сглòбове, след числ. сглòба, м. 1. Сглобка. Цялата конструкция на този вид ковчези е била на сглоб и в нея не е употребен никъде нито един гвоздей. Ив. Венедиков, А, 10. Триста души ромейски войници и челници бяха облечени само в желязо и мед, от глава до пети. Скрити бяха като в железни ковчези. За ръцете и нозете имаше железни ръкави и крачоли със сглобове, дето беше нужно, та да могат да се движат. Д. Талев, Съч. ІХ, 146.
2. Остар. и диал. Конструкция от сглобени елементи. Старият моряк и корабоводач Юмер Съндъкчи бе поел отпреди няколко дни командата на кораба и вътре в две денонощия изучи и най-скритите и най-незначителни части на огромния дървен сглоб. МСг, 1936, бр. 3-4, 58. Машина е такъв сглоб от дърво, който притежава твърде големи свойства да движи тежести. ИИДС, 1924, кн. 6, 208.
3. Остар. и диал. Костна става; сглаб. За успокоение на болката и предпазвание от възпаление, трябва болния сглоб непрестанно да се обвива с кърпи, натопени в студена вода. БЗ, 1892, бр. 636, 2.
4. Остар. и диал. Очна ямичка; глоб2. Извъртя му очи от сглобове. Н. Геров, РБЯ V, 146. Сглоб – празнина в черепа, в която е поместено окото. СбНУКШ ІІ 1969, 715.