СГЛÒБКА ж. 1. Сглобяване. Противоп. разглобяване, разглобка. Съединяването на дървените греди, стълбове и талпи във височина е ставало само чрез сглобка. Не са установени железни детайли за скрепяване – гвоздеи, пластини или скоби. Този способ е изобщо характерен за всички дървени конструкции в Плиска. Р. Рашев, БЕК, 62. То [шасито] се състои от четири основни части. Сглобката им става с помощта на винтчетата. Ст. Дунев, РП, 109. Нитовете са сигурно средство за различни видове неподвижни сглобки във всякакъв вид конструкции. МК, 1988, кн. 3, 15. Обиколил доста места в Гърция да търси къде може да бъде построена галера по подобие на античен съд от бронзовата епоха, без да се използува метал, като дъските от корпуса се съединят във връзка от типа сглобка на длаб. К, 1987, кн. 2, 34.
2. Място, където се свързват подвижно или неподвижно две части (обикн. изпъкнала и вдлъбната) на предмет или на два предмета. Сглобката се подсигурява с един централен шип от обло желязо с дебелина 20 – 30 мм. В. Брънеков и др., СД, 50. Черчеветата са съединени на шлиц и длаб (мъжко и женско). Лепи се с туткал и се оставя 5 часа да съхне. С маткап се пробива отвор с диаметър 5 – 20 мм. В сглобката се набива клечка за по-голяма здравина. А. Гоев, НЗ IХ, 146. Всички сглобки [на дървените греди] били подсилени с железни занитени скоби. Р. Иванов, РРВГБ I, 99.
◊ Пресова сглобка. Техн. Сглобка, която осигурява винаги определена стегнатост (неподвижност) на съединението. Чрез пресовата сглобка на две или повече части се установява взаимното им разположение и се получава неразглобяемо съединение. П. Минков и др., ЕФМ, 51. Ако диаметърът на отвора е по-малък от диаметъра на вала, получава се пресова сглобка. Маш. IХ кл, 79.