СГЛОБЯ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който може да бъде направен чрез свързване, монтаж на предварително изработени части, елементи; разглобяем, сглобим. Наблизо, из някаква новострояща се сграда, от ръка в ръка минаваха дълги железни пръти за сглобяеми скели. Б. Райнов, ЧЪ, 84-85. Основните елементи на сглобяемите конструкции са плочи, греди, колони, рамки, дъги. Х. Нисимов и др., С, 200. // За части, елементи – от който може да бъде направено нещо чрез свързване, монтаж. Сградата на новия цех ще се построи от сглобяеми елементи.

2. При който се извършва свързване, монтаж на предварително изработени части, елементи. Започнах работа в „Техноекспертпроект“, когато в България се проектираше по типови образци – времето на панелните жилища и сглобяемото строителство. Строит., 2012, бр. 17, 26. За по-малките населени места да се използват типови проекти за изпълнение по сглобяем начин на обектите от първа необходимост. Ст. Хрелев и др., ТР, 184.


Източник: Речник на българския език (онлайн)