СГЛУПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; сглупя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Разг. Постъпвам глупаво, правя грешка при някакви действия, постъпки; сбърквам. Той разбра, че сглупи, дето рискува живота си. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 174. Ленко пое дамаджаната. Отначало той кипна, още малко щеше да я остави насред пътя и да си продължи, но разбра, че ще сглупи, кимна мълчаливо и тръгна към воденицата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 241. Лиса завикала отвътре: – Вълчо сглупи пак! Вълчо сглупи пак! Хвана корен вместо крак. Ран Босилек, ВП, 36. Стотник Петър дълго го руга и най-вече задето беше сглупил да се завръща в лагера посред нощ. А. Гуляшки, ЗВ, 39. – Това е минало. Няма вече значение. – Няма ли? Само затова, че самата съм сглупила за миг, не е нужно да сглупяваш и ти. И. Нецова, Т II (превод), 259.
– От рус. сглупить.