СГЛУПЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от сглупявам. Мълчането може да му донесе сполука, с него той има голям шанс даже и когато е глупав, да бъде взет за умен човек – или да избегне сглупяванията му. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 135.
