СГОВОРЍСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до партиите Народен сговор (1921 – 1923) или Демократически сговор (1923 – 1934) и до сговорист. Лилиев живее по времето на сговористкия режим. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 143. Кметът говореше добре. Той бе известен оратор по публичните събрания на сговористката партия. П. Спасов, ХлХ, 168. Избра го властта, всесилната сговористка власт. Не че Матей Матов имаше нещо против нея, наопаки. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 355. – Ние се борехме срещу сговористките закони – вие им турихте и пискюл отгоре! Г. Караславов, Избр. съч. I, 203. Сговористко правителство.