СГОВОРЛЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Остар. и диал. Отвл. същ. от сговорлив; сговорчивост. Постепенно започнали да се засилват трезвите призиви за въздържаност и сговорливост от гръцка страна. Макар да минавала през много перипетии, благоразумната идея за споразумение с българите на взаимно изгодна основа постепенно си проправяла път. Т. Събев, УД, 80.