СГОВÒРНИК и СГОВОРНЍК, мн. -ци, м. 1. Диал. Човек, изпратен да уговаря родителите на момата, да урежда сговор (в 4 знач.), годеж; сватовник, сват, годежар, годежник, главежник, главешник, сгледник, сгодежник, изгледник, изводник, огледник, одумник, предумник. За сговорници се избират стари мъже, и то такива, които или са много близки роднини с пристанушата, или са по-заможни и влиятелни селяни, или пък са комшии. Д. Маринов, Избр. пр II, 404. Ето и момата влиза, съобщават ѝ за стореното съгласие, целува ръка на всички и след това се слага трапеза със скромна вечеря. Сговорниците си отиват към полунощ. Тъй се захваща и свръшва сговорът. СбНУ XL, 236. За Неда ми до'ождаа / .. сговорници / от селото, от две места: / за Стояна сирома'а, / за Янкула джелепина. Нар. пес., СбНУ I, 18.
2. Остар. Заговорник, съзаклятник. Строгостта на кардинала направила да го намразят големците, които много пъти ся наговаряли да го убият. Нъ Ришелье ся обхождал със сговорниците като с царски издадници, та без милост ги убивал. Д. Манчев, СВИ (превод), 203-204.
3. Остар. Съучастник. За нарушение, извършено от неколцина сговорници, преследват се само непосредствените извършители. Д. Йовев, БНП, 208. Обмислюването може да се отнася и до плана на убийството, до събиране на средства, премахване спънки, намиране на сговорници. ГСУ, 1906, т. 2, 73.