СГÒВОРНО нареч. В разбирателство, в съгласие; задружно. Двамата млади съпрузи живееха сговорно, задружно. Д. Талев, ЖС, 103. Живеели някога един мъж и една жена. Те прекарвали дните си много сговорно и се радвали на двете си дечица – момче и момиче. А. Каралийчев, БС, 3. Ние се радваме, че българите и по селата вече захванаха да вършат своите народни работи по-сговорно. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ, 44.