СГÒВОРНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от сговорен; сговор, разбирателство. Гдето има да се върши обща работа, потребна е сговорност, задружност. Ст. Михайловски, Избр. тв, 283. Те [венецианците] бяха напуснали завладените кули и начело със своя дож Дандоло бързаха да се притекат в подкрепа на рицарите. Тази сговорност съвсем обърка Алексей Ангел. Сл. Караславов, ВА, 232. Като я откачите да пиете, а вие се прекръстете като всеки християнин... Прекръстете се, па кажете: „Спор и късмет, хаир и берекет и добра сговорност у къщи!“. М. Георгиев, Избр. разк., 85.