СГОДЀЖНИК, зват. -ко, мн. -ци, м. Диал. 1. Годеник; сгодениик, главеник1, главник1. – Щом минат постите, ще тропаме сватбарско хоро! И понеже Ставраки продължаваше да го гледа плахо и недоверчиво, додаде, като го тупна по рамото: – Не бой се, сгодежнико! Д. Рачев, СС, 121.
2. Годежар; сватовник, сват, годежник, главежник, главешник, сгледник, сговорник, изгледник, изводник, огледник, одумник, предумник. Едни родители харесаха по-малката сестра и пратиха сгодежници да я вземат за сина, който вече навърши шестнайсе години. Г. Краев, АЗ, 29. – Седни, Петковице, какво си тъй посърнала? – Ох, како Гано, и аз не знам какво е това чудо – поде тя, – знаеш ли Марулякови проводили баба Анна сватята. Аз се чудя и мая що да им хортувам, пък Неда като рекла: „Да проводят сгодежници, аз него си искам...“. П. Тодоров, Събр. пр III, 120. Младите се захванат на хорото, а старите покрай тях на околовръст стоят, та гледат наоколо и наред момите, харесват тая или оная мома, а после, кога си идат вечер у тях, приказват си със синовете, споразумеват се и после подкачат да провождат нишан със сгодежници и да искат момата. Ст. Бобчев, СБЮО, 121. Че не ли ти се додея / ката неделя сгледници, / в понделника сгодежници! Нар. пес., БНТв VІІ, 129.