СГОДЕНЍК, мн. -ци, м. Диал. 1. Годеник; сгодежник, главеник1, главник1. Непознатий беше същий Станкин сгоденик, кой едва сполучи да ся примъкне със Стоенчя през развалената Станкина градина. Ил. Блъсков, ИС, 25. Сгоденикът отива в Пазарджик да напазарува едно-друго за сватбата. СбНУ VII, 47. В петък го й мама сгодила, / в събота ходи сгоденик. / Мари хей, в неделя рано ранили, / рано за булка тръгнали. Нар. пес., БНТв ХІІІ, 254. – Който отключи Черно море, / той ще вземе сгоденица! / Уплаши се сгоденика, / уплаши се, отмъкна се, / че излезе Дели Марко. Нар. пес., А. Калоянов, ДЮДК, 57.
2. Само мн. Сгодени един за друг обикн. млад мъж и жена; годеници. Не биваше да тръгнем с лакът в лакът! Срамотно беше тогава тъй да ходят сгоденици. А. Христофоров, О, 80. За малко време, гледаш, спъстрило се от моми, момци, сгоденици, булки, разголемило се онова хоро, разширило се, то да ти е драго да го гледаш. Китка V, 1886, кн. 14, 26.