СГОДЕНЍЦА ж. Диал. Годеница; главеница, главница2. – Сгодиха ме, байко... тати ме накара... – Сгоденица? – вдигна той весело веждите си и седна до нея. П. Стъпов, ЖСН, 122. Петър изпърво му разказа [на владиката] чий е син и отде пътува; после едно по едно сичките злощастия и опустошения на селото им; бащина и майчина му смърт и дето татарите откраднаха сгоденицата му Станка. Ил. Блъсков, ИС, 38. Разбрал по името, че окървавената жена е някогашната сгоденица на хана, той не изпитваше ревност. Й. Вълчев, СКН, 374. А пък аз я гледам, / гледам, та се чудя: / – Мари хубавице, / мари мома ли си, / или сгоденица, / или млада булка? / Ако пък си мома, / ще ли да ме вземеш? Нар. пес., БНТв ХІІІ, 182.