СГОРЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сгоря като прил. Остар. и диал. 1. Изгорял. Сгорените дървета се сриваха с приятен пукот, излъчвайки светли искри. Ф. Попова-Мутафова, ДК, 133.
2. Разгорял се, разжарен. Бърже-бърже и огънят е лумнал. Притегляме го настрана и на сгорената жарава нахвърляме мрените. П. Росен, ВПШ, 92.
3. Прегорял, изгнил. – Ако се случи сушава годината, тоя тор ще изгори всичко. – Че как бе, дядо – обажда се момъкът до прозореца. – Че нали сгорен тор слагат? Н. Тихолов, ДКД, 180.