СГОРЕЩЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сгорещя като прил. 1. Който e силно нагрят, с много висока температура. Клюмна царевицата върху сгорещената пръст. Ст. Марков, ДБ, 213. Дъждът се усили. Все пак приятно беше да мокри сгорещените им лица. П. Вежинов, ДБ, 152. Вечеринката беше в разгара си и Костадин усети, че от играта и сгорещения въздух започва да му се вие свят. Ем. Станев, ИК I и II, 235. Изчистената и измита патица, нарязана на порции, се изпържва в сгорещена мазнина. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 182. Сгорещено олио. Сгорещена фурна.
2. На когото му е горещо; разгорещен. Една утрин той лежеше върху простия си дървен креват, сгорещен и потен. В стаята гореше напалена печка; въздухът беше душен и спарен. Г. Райчев, Съч. I, 218. Те [гладките мускули] изпращат повече кръв към кожата, когато сте сгорещени, и намаляват притока, когато чувствате студ. Б. Михайлова-Гечева, ДЕ V, 47.
3. Прен. Който е силно възбуден; разпален, разгорещен. Висейки надолу с главата, с един вътрешен писък в ушите – без слюнка, без дъх – акробатът се усмихваше. И още преди да го спуснат полека сред виковете на сгорещената публика, той видя второто нарушение по реда на програмата. Всички артисти – работници, администратори – излязоха на арената да ръкопляскат. Д. Цончев, ЗП, 45. Аз нея вечер бях повечко сгорещен отколкото обикновено и живостта, както и волността на разговорката ми, която подправях с пълна доза от външна искреност и преданост, направи на богатия принц таквоз впечатление, гдето той скочи и от сърце извика. Св. Миларов, СЦТ, 63.
4. Прен. Остар. За спор, борба и под. – който е много напрегнат, ожесточен; разпален, разгорещен. Гърците позеленяваха от яд, а другите инородни съученици на българчетата, след всеки такъв урок на професора, бързаха да здрависват последните и да се присмиват на първите. Това обстоятелство даде повод на сгорещени прения и спречквания между учениците българи и гърци. Хр. Стамболски, А I, 155.