СГОРЕЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; сгорещя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя или ставам причина нещо да стане горещо, с много висока температура; нагорещявам. Когато пристигна в лагера си, той заповяда да сгорещят вода, ми се грижливо и дълго. А. Гуляшки, ЗВ, 533. Слънцето сгорещи лицето ѝ. К. Петканов, МЗК, 240. Виното сгорещява кръвта, та я прави по-пъргава и по-луда. А. Начев, (превод) Лет., 1872, 136. Сгорещяват ръжена и с него поопърлят козината на челото на сичките си кучета, за да не побесняват. Лет., 1885, кн. 9, 25.

2. Ставам причина на някого да му стане горещо; разгорещявам. Той се развълнува, думите и ракията го сгорещиха, стана, разкопча салтамарката, разкопча и елека и се изправи срещу Ангела. Ст. Дичев, ЗС I, 392.

3. Прен. Силно възбуждам чувствата на някого, изпълвам някого с напрежение, възбуда; нажежавам, нагорещявам, разпалвам, разгорещявам. – В този миг приличате на ученик от гимназията. Не знаех, че сте толкова влюбен! Думите на Катеринска още повече го сгорещиха. К. Петканов, В, 52. Въпросът засягаше всекиго от нас и веднага ни сгорещи. Л. Дилов, ДЗ, 282. Ободри ни, сгорещи ни, / дай ни твоят дух и сила, / научи ни как се гине / с чест за родината мила. Ив. Вазов, Съч. IV, 140. Пламни, пламни, огън свети, / сгрей ма, сгорещи ма, / да се боря, да се бия, / дор надежда има. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 251. сгорещявам се, сгорещя се страд. На синия спиртен пламък се сгорещяват щипките за къдрене. Хр. Смирненски, Съч. III, 125. Маслото се сгорещява, прибавя се брашното и се изпържва до златист цвят. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 159.

СГОРЕЩЯ̀ВАМ СЕ несв.; сгорещя̀ се св., непрех. 1. Ставам горещ; нагорещявам се. – Момчета! Тука ли са туй... картечниците?... – Кой донесе водата? – попита той. – Ти ли, бульо? Браво! Още малко – и нямаше да можем да стреляме. Много се сгорещиха. Й. Йовков, Разк. I, 136-137. Цевта се беше сгорещила, патроните бяха на свършване. Ст. Дичев, ЗС II, 45. Ютията се сгорещи. Д. Ангелов, ЖС, 115. Ледената планинска вода, попаднала в тоя кипящ кратер, бързо се сгорещи. Бл. Димитрова, ПКС, 277.

2. Става ми горещо; разгорещявам се. Докато Атанас разкопчее абата си – беше се сгорещил от бързането, докато свали калпак и тежко седне на миндера, Иван стоеше на място с ръце на кръста и го гледаше. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 267. Тя бе облякла една синя вълнена блузка, че бе хладно, но като се размаха с търнокопа, като се сгорещи, съблече блузката и я захвърли настрана. Кр. Григоров, И, 123. Стефо Ваклинов вървеше напред, за да разрива снега. Това улесняваше Росинка, но все пак тя започна да се изморява, сгорещи се и свали шала от раменете си. Д. Ангелов, ЖС, 207. Топлина се отделя при освобождаване на енергия от мускулите. Това е причината да се сгорещяваме при тичане или бързо ходене. Б. Михайлова-Гечева, ДЕ V, 25.

3. Прен. Силно се възбуждам, изпълвам се с голямо напрежение, възбуда; нажежавам се, нагорещявам се, разпалвам се, разгорещявам се. Той се повече и повече сгорещяваше от собствените си думи. Ив. Вазов, Съч. XIII, 9. Множеството, което се трупаше на Марно поле, започна да се сгорещява – от спомени, от приказки, от закани. В. Геновска, СГ, 318.

4. Прен. Остар. За битка, конфликт, спор и под. – проявявам с нарастваща сила, ожесточение; разгарям се, разпалвам се. Борбата се сгорещи, тя бе упорита – юначния Цветков, със своите 18 момчета, се сражава цели 12 часа смело, пеейки песните на Ботев, в момента, когато пълчищата са се опитвали да ги щурмуват. СбИл II, 33. На присъствующите се съобщи за решенията, взети от събора в Патриаршията, и че владиката Иларион иска да знае какво би трябвало да се направи и какво мислят да му препоръчат младите. Разискванията се сгорещиха. Хр. Стамболски, А I, 57.


Източник: Речник на българския език (онлайн)