СГÒТВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сготвя като прил. 1. Който е приготвен за ядене чрез варене, печене или пържене. Аранутина се похвали, че имал сготвена кокошка. Й. Йовков, ПГ, 44. Султана сложи най-сетне и току-що сготвеното ядене. Д. Талев, ЖС, 175. // За обед, вечеря – на който се поднася такова ядене. На вечерята, сготвена чудесно от пъргавите ръце на Стайка и леля ѝ, гостите ядоха и пиха с голяма охота. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 207.
2. Като същ. сготвено<то> ср. Готвено ядене. Дрехите си [дядо] износваше до парцал, а вкъщи никога не питаше дали има сготвено. И. Петров, ЛСГ, 9. За ядене не задирваше много: като има хубаво сготвено – хубаво и ще яде, а кога няма, ядеше и сух хляб. М. Георгиев, Избр. разк., 94. На [празника] Св. Троица правят общоселски курбан, а селяните пращат децата си с празни менчета да донесат от сготвеното вкъщи. Ив. Хаджийски, БДНН I, 80-81.