СГÒТВЯМ, -яш, несв., сгòтвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Готвя, приготвям ястие, докато стане готово; наготвям1. Странджата беше сготвил вече обяда за обикновените си посетители – хъшове. Ив. Вазов, Съч. VI, 13. Сутрин, докато спяха другите, издояваше кравата, стъкваше огъня и сготвяше ядене. И. Петров, НЛ, 146. – Стояне, какво да ти сготвя за вечеря? К. Петканов, Х, 158. Мама беше сготвила чорбица. Много ни се услади току-що набраният узрял бобец. А. Каралийчев, С, 212. // Приготвям ястие от определен хранителен продукт. Децата ми набраха тия гъби, а аз не смея да ги сготвя. М. Грубешлиева, ПИУ, 113. Везирът отишъл при готвачката и рекъл: – Негово величество получи тия риби и поръча да ги сготвиш. Св. Минков, ПШ, 70. Тия дни той беше намерил една костенурка в гората, днес беше я сготвил и за да постави на изпитание Никола, покани го на обяд. Й. Йовков, Разк. I, 38-39. сготвям се, сготвя се страд. Трябваше да се опече пълна пещ хляб, да се сготви цял казан гозба. К. Петканов, ОБ, 138. Вадеше от кошницата продуктите, които бе донесъл от Кавала, и даваше подробни наставления как да се сготвят. Д. Димов, Т, 482-483. сготвям си, сготвя си възвр. После тя влизаше да разтреби къщата, да си сготви вечеря и обед за другия ден. Д. Талев, И, 415.