СГРÀБИЧЕ, мн. -та, ср. 1. Бот. Само ед. Род тревисти растения и малки храсти от семейство бобови. Astragalus.
2. Отделен представител на този род. В България се срещат и растения, които растат само в нашата страна или дори само на определено място в нея. Те се наричат ендемити. Такива са айтоското сграбиче, пиринската власатка, родопското лале и др. Ст. Дерменджиева и др., КУГИ, 106. Бодливо сграбиче.
3. Многогодишно тревисто растение от семейство бобови със силно разклонено стъбло и гроздовидни съцветия с жълтениковозелени венчелистчета; клинавиче, клин1. Astragalus glycyphyllos. Наближава Еньовден и сред избуялата зеленина надигат цветове безброй билки: червен и жълт кантарион, бял равнец, лайка, детелина, камбанка, великденче, кървавочервен здравец, сграбиче. Е, 2016, бр. 8, 18. По варовити терени растат бял пелин, планинско подъбиче, коило, сграбиче. ГСУГГФ, 2010, т. 102, кн. 2, 70.