СГРÀБЧВАМ, -аш, несв.; сгрàбча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Хващам бързо, ненадейно някого или нещо; грабвам, сграбвам. Той сграбчи димящата пушка, изтръгна я от ръцете на турчина и скочи ловко в стаята. Ст. Дичев, ЗС I, 174. В един миг Клинката го сграбчи през кръста, дигна го и с все сила го тръшна върху твърдата пръст. К. Петканов, ЗлЗ, 72. Клинче, както седеше на пънчето, сграбчи ръката му и я целуна. Д. Талев, ЖС, 375. ● Обр. Съдбата рано ги излъгала, / живота сграбчил ги отвред. Хр. Смирненски, Съч. I, 32. // С предл. за. Хващам бързо, ненадейно някого за определено място. Диню се изви в ръцете му, измъкна брадвата и я вдигна, но Манол беше по-едър и по-як, сграбчи го бързо за китката и изви ръката му. Г. Караславов, Тат., 159. Левски го застигна, сграбчи го за рамото. Ст. Дичев, ЗС II, 635. ● Обр. Морската болест го беше сграбчила здраво за гърлото – той лежеше като мъртъв близо до кърмата и едва дишаше. П. Вежинов, ДБ, 271.
2. Вземам, хващам бързо нещо в ръка, в шепа; грабвам, сграбвам. Индже се засмя – първата му усмивка през тая пролет – извади кесията си, сграбчи шепа жълтици и каза да оставят по една на всяка мотика. Й. Йовков, СЛ, 142. Есента наближаваше. Беше време за сеитба. Турил бяла кърпа на главата си, Стратия държеше в лявата ръка пълната крина, а с дясната сграбчваше семе, колкото побираше мазолестата шепа, и го мяташе на крачка пред себе си. Ив. Жеглов, КЗ, 68. Той протегна ръка и лакомо сграбчи най-голямото парче. А. Гуляшки, ЗВ, 305. Сграбчи жълтия лист и докато хората от комисията наскачат около нея, тя натика листа в устата си и започна да го дъвче. Н. Каралиева, Н, 190. Минавайки покрай хладилника, сграбчвах с едната ръка две-три неща, в другата приютявах бутилка вино и се отправях към кухнята. Г. Величков, НУ, 128-129. // За животно, птица – хващам, улавям бързо нещо с лапа, челюсти, клюн, нокти и под.; сграбвам. Пристигне отнякъде Шабан [кучето], всички се дръпват настрана. Той пристъпва тежко, тежко и започва да яде сам до насита. Някое куче се накани да ръфне от пая му, но той го сграбчва с яките си челюсти и като парцал го захвърля. Д. Жотев, ВВ 1976, 38. Грабливите птици имат извити и остри нокти, които им служат да зашеметяват и сграбчват малки животни. Ил. Лолов, ДЕ (превод), 52. Само да се подадяла някоя рибка над водата, за да си поеме въздух, щъркел веднага се спускал натам като ракета, сграбчвал я с дългата си човка и я изяждал за миг. Г. Крумов, ТТ, 11.
3. Обгръщам някого с ръце, прегръщам някого изведнъж, внезапно; сграбвам. Лазар влезе в малката стая и затвори вратата, а Ния сякаш бе го причаквала, буйно го сграбчи с две ръце и се прилепи към него. Д. Талев, ПК, 278. В следващия миг той се изправи и като се подчини на неотразимата сила, с която го привличаше, я сграбчи в ръцете си. Д. Димов, ОД, 73. Едвам пристъпи прага, Светослав я сграбчи и зацалува по главата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 62. Той дигна чашата си да пие, но като почувства, че г-ца Шмид е до него и го гледа, обърна се и се усмихна с цялото си лице. Изведнъж тя се усмихна към него, сграбчи го в ръцете си и го притисна до себе си. Й. Йовков, ВАХ, 59. // С предл. в и същ. прегръдки, обятия. Вземам изведнъж, внезапно някого в прегръдките, обятията си; сграбвам. Велко се поколеба един миг задъхан, сетне пристъпи бързо и я сграбчи в прегръдките си. Д. Талев, И, 263. – Аз да ти кажа кой е: ти си, мой орело! – извика Фросина с пламнали очи, па се спусна и го сграбчи в обятията си. Ив. Вазов, Съч. XIV, 64.
4. Прен. За чувство, усещане и под. – обземам, завладявам изведнъж, ненадейно някого; сграбвам. Плодът беше повреден. Първом не се уплаши, но когато обиколи повече ниви, мъката здраво го сграбчи. К. Петканов, СВ, 12. Страхът я сграбчи, а неговите невидими нокти са по-остри от ноктите на дивата котка. О. Василев, ДГ, 8. // В съчет. със същ. сърце. За чувство – обземам, завладявам изведнъж, ненадейно сърцето на някого; сграбвам. Като усещаше как тревогата с нова сила сграбчва сърцето му, Костадин остави гроздето на софричката и поиска да се върне при тъста си, който беше се изправил до изгорелия навес, но кученцето залая и се втурна към ъгъла на колибата. Ем. Станев, ИК III и IV, 412. Случва се, понякога мъката така сграбчва сърцето на човека, че задълго го обърква. Сп. Кралевски, ВО, 43. Младата учителка почувства как отеднаж сграбчи сърцето ѝ голяма, тежка скръб, която сякаш се бе спотайвала далече от нея и бе я дебнала. Д. Талев, ПК, 501. Парашутът не се отваря и пилотът вече съзнава, че долу го чака краят на кладенеца, и тогава ужасът сграбчва сърцето му. Х. Оливер, РЕП, 197. сграбчвам се, сграбча се I. Страд. от сграбчвам. II. Взаим. от сграбчвам в 1 и 3 знач. От време на време се пускаха – единият отскачаше от другия, за да нанесе по-силен удар, и пак се сграбчваха. Т. Харманджиев, КЕД, 20.