СГРÀБЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от сграбчвам и от сграбчвам се; сграбване. Катерещото се кенгуру има силни задни крака, завършващи с остри нокти – за предотвратяване на плъзгане по дървото. Предните му крайници са пригодени за сграбчване на клони. К, 1964, кн. 10, 43.