СГРÀБЯМ, -яш, несв. (остар.); сгрàбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Сграбчвам; сграбвам. Де да сме с тая чест, та всяка майка да сграбяше с все сърце тоя съвет и да вървеше по него, кога потрябува, а да си не оставяше всичко това само на книга написано. Й. Груев, КН 7 (превод), 33. сграбям се, сграбя се страд. и взаим.