СГРÀДИЦА ж. Диал. Умал. от сграда; сградичка. Подир половина час газене през тресавището пътят хвана да се издига по хълма, който ни затуляше Батак. На самия връх на тоя хълм се подава единствената сградица, която наумява за близостта му: то е плочният покрив на митническата стража. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 91. Слизаме на Погановския манастир. Бедният манастир! Да останеше на неговите полусрутени сградици, и десет в година не би се полакомили да го посетят. Ал. Константинов, Съч., 101.