СГРÀЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от сграждам и от сграждам се; построяване, изграждане, съграждане. „И поканих всичките българи търговци, та я [молбата] подписаха, сетне се отредиха двама души, та я подадоха в патриаршията, и така биде начало за сграждане българска черкова в Цариград.“ М. Арнаудов, ЖТИ І, 196.