СГРАФЍТО, мн. няма, ср. Изк. 1. Техника в декоративно-монументалната живопис, при която върху основата се нанасят няколко слоя боя, мазилка с различен цвят, след което се отнема последователно до най-долния пласт по контура на изображението. Архитектурният орнамент може да бъде изпълнен от най-разнообразни материали и с различни техники (сграфито, мозайка, стенна живопис). Ив. Попов, ВАП, 76.
2. Спец. Техника за украса на глинен съд, при която върху неизпечен съд, покрит с разтворена във вода бяла или цветна глина, с остър инструмент се врязват орнаменти. Украсата на паниците и плитките съдове е главно от вътрешната страна. Техниката е известна в науката под името сграфито. Ст. Михайлов, БС, 19. Откриват се фрагменти от амфори, от кухненска керамика и от трапезни съдове, покрити с лак или с украса в техника „сграфито“. АОР, 2013, 227. // Съд, украсен с такава техника. На подовото ниво бяха открити керамични фрагменти от сграфито и монета на цар Иван Александър. АОР, 2014, 681.
◊ Сграфито керамика. Спец. Глинени съдове с украса, направена чрез врязване с остър инструмент върху слой от бяла или цветна разредена глина, покриващ стените на неизпечения съд преди заливането с глазура. Особено интензивно е развитието на българската керамика през периода XII – XIV в. Новост в керамиката от този период е сграфито керамиката. Н. Колев, БЕ, 133. Въпреки близките черти със сграфито керамиката прототипите на изобразените в охридските църкви птици трябва да се търсят в ръкописната книга. Н. Овчаров, ПВМ, 16.
– Ит. sgraffito.