СГРЀБВАМ, -аш, несв.; сгребà, -èш, мин. св. сгрèбах, св., прех. 1. С гребане1 вземам някакво или цялото количество от нещо; нагребвам. Двамата тъкмо довършваха млечната супа от карфиол, една от моите любими супи. Баща ми сгреба последната лъжица и протегна чинията си за още. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 47. От Хектора сгреба / пепел и в пазвата скъта, със себе си тя я понесе. Г. Батаклиев, М (превод) [еа].
2. С гребане1 събирам, струпвам нещо на едно място. Мъжете сгребваха неотвяното зърно накуп, жените и момите метяха. К. Константинов, ХМ (превод), 47. Машинално сгребвах с длан купчинката банкноти и златни монети и не можех да се съсредоточа, за да ги преброя. К. Койчева, Ю (превод), 293. Почна с ботуша си да сгребва угасналите въглени в купчина. Но скоро остави това, без да го свърши. Г. Бакалов, В (превод), 15. сгребвам се, сгреба се страд. Че тъй ли жито се сгребва / и във чували насипва? Д. Бучински, ПП, 23.