СГРЕШÀВАМ1, -аш, несв.; сгрешà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Непрех. Допускам грешка; сбърквам. – Сгреших, че те повиках обратно. П. Спасов, ХлХ, 194. – Пак сгреших – каза Диманов. – Трябваше още вчера да доложа на командира за тая история. Кр. Кръстев, К, 150. Младенов свири. И как още!... Половината пиеса вече мина, а той още не беше сгрешил. Д. Немиров, Д № 9, 148. Няма да сгреша, ако кажа, че тоя похвален отзив, който давам още от първия момент за книгата на г. Бурмова, ще предизвика у мнозина ироническа усмивка. К. Величков, ПССъч. VIII, 266. // С предл. с, в. Допускам грешка с нещо, което правя, мисля. Пред него [Филип] тя, нявгашната властна господарка на този дом, стоеше свита и изплашена, да не би да сгреши с нещо и той да я упрекне. В. Геновска, СГ, 20. Сгрешила съм в преценката си за теб.
2. Прех. Неправилно помислям, вземам едно нещо за друго или някого за друг, като изпадам в заблуда; сбърквам, обърквам. – Аз ви казвам, че вие сте сгрешили името. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 102. – А ти знаеше ли, че сме сгрешили пътя, вместо в Триград ще стигнем в Мугла! Н. Стефанова, РП, 107. Едва когато ги обграждат изтребители и им дават знак да кацнат принудително, Дограмаджиев разбира, че са сгрешили маршрута. А. Станоев, П, 121. Дори помисли, че е сгрешил човека. Йова искаше сведения за някой друг Андреев? В. Люцканова, ВН, 103. Учудвам се на своята памет, която може да сгреши годините на събития, а помни подробности, детайли от всякакво естество. Ст. Каролев, МТВ II, 148.
3. Прех. Правя или написвам нещо неправилно, не както трябва, обикн. неволно; сбърквам, обърквам. Ако покажеше, че е добър, щяха да го обсипят с ръкопляскания, но ако сгрешеше нещо, щяха да го прогонят с дюдюкания и запъртъци. Ив. Планински, БС, 27. Само от свекърва си изпитваше стеснение и дори боязън – да не би да сгреши нещо пред нея, да не покаже неумение, неопитност в домашната работа. Д. Талев, ПК, 11. Моля те, не ми се завирай в носа, защото може да сгреша някоя буква. сгрешавам се, сгреша се страд. Паронимите са думи, които вследствие на сходство в звученето може да се сгрешат. сгрешава се, сгреши се безл. В живота не може да не се сгреши. Л. Александрова, ИЕЩ, 318. Да се сгреши, е човешко, а още по-човешко е да се прощава. Тарас, ТМ, 63. Толкова е лесно да се сгреши в избора на човек за някой пост! Ц. Родев, И, 32.
СГРЕШÀВАМ2, -аш, несв.; сгрешà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Остар. 1. Извършвам грях, прегрешение; съгрешавам, прегрешавам. Аз мисля, че ти сгреши. Но грехът, според моите разбирания, не е още престъпление. К. Петканов, В, 221. – Нема..., нема дяволи. Самата аз станах дявол за себе си. Запази ме, Боже, запази ме да не сгреша. Д. Талев, ПК, 365. – Божичко, миличък Господьо! С какво сме ти, Боже, сгрешили толкова, та ни така наказваш? Курбани ли не сме ти колили, дарове ли не сме ти давали? Г. Караславов, С, 222. „Ако нашият род не бе сгрешил пред Бога, ний никога не бихме паднали в тези злини; но подир малко Бог, умилостивен от кръвта на братята ми и от моята, ще стане милосърд към нашия род.“ Н. Михайловски, ССИ (превод), 92.
2. Стесн. Извършвам прелюбодейство; съгрешавам, прегрешавам. Като се изповядваше пред стария изповедник в малката черква, каза му, че е сгрешила с Блажения и че след празниците ще се венчее за него. Елин Пелин, Съч. IV, 71. – Ти, дедо, имаш ли си любовница? Докараният гурелив старец се разтреперва пред тоя неочакван въпрос. После той признава, че „като човек може да е сгрешавал понекога“. А. Гоев, ЕИ II, 174. Тежки наказания се предвещават за този, който преорава „чужда бразда“; тежко ще бъде на „кмета, който измъчва сироти“, на онзи, който сгрешава с кумица. Д. Петканова, СБЛ I, 18. Амулий заповядал да закопаят жива Рея Силвия, както правили с весталките, що сгрешавали. Д. Манчев, СИ (превод), 158.
СГРЕШÀВАМ3, -аш, несв.; сгрешà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Смесвам трици с вода и сол за храна на добитък. – Ха кравите издойте по-скоро де, че говедара сега ще викне! На биволицата изнесете помията. Трици сгрешихте ли на воловете? Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. сгрешавам се, сгреша се страд.