СГРЍБАМ, -аш, несв. (диал.); сгребà, -èш, мин. св. сгрèбах, св., прех. Сгребвам. Добра едва насмогваше да сгриба и отмита зърното, което падаше като златен дъжд. К. Петканов, СВ, 127. Нейде откоси узрели / сгрибат весели моми. Сл. Красински, ЗО, 108. сгрибам се, сгреба се страд. Преди да опада семето, мъховата покривка на почвата се сгриба на пояси или изцяло с цел да може семето да се измеша с добра пръст. Ст. Брънчев, Г, 76.