СГРЍЗВАМ, -аш, несв.; сгризà, -èш, мин. св. сгрѝзах, св., прех. 1. Захапвам със силно притискане със зъби, с гризане и причинявам нараняване на някого или нещо или нарушаване на целостта на нещо. Крокодилът само щракна челюсти и сгриза най-близката акула. Но не успя да я задържи. Пъргава и силна, тя се изплъзна от зъбите му и се гмурна надолу, като ръсеше от раните си облак от кръв. П. Бобев, Св, 34. Тя [мама] ме хвана с една ръка, а с другата пое зайчето. – Горкото животинче, кой го уби? – Петко, мамо, Петко [котаракът] му прегриза врата – виках и се давех от плач. – То е друго – котката се храни с мишки. Тя е помислила, че зайчето е голяма мишка, и го е сгризала. Д. Габе, ЧЦ, 39-40. Както и лъв в планините, облегнат на своята сила, / грабва най-гойната крава от стадо, излязло на паша, / първом я сгризва със здравите зъби, врата ѝ пречупва. Ал. Милев и др., И (превод), 1971 [еа]. // Остар. Прегризвам. Вътре в своята килия то [животното] има абсолютна свобода. Опита ли се обаче да сгризе решетката, ще си строши зъбите. ЖитЗ, 1924, бр. 9-10, 12.
2. Изяждам нещо чрез гризане; изгризвам, огризвам. – Ох, кумче, кумче, да знаеш каква сватба са вдигнали в селото, що ядене има, що пиене, ум да загубиш. Па мен ме поканиха и аз сгризах набързо две-три печени кокошчици. ППЛ, 130. Една вечер го [магарето] пуснах да пасе на Коматевската поляна, пък то да се вземе към бюфета, та сетне бюфетчията ми разправяше, че сгризало трендафилите на едно момиче. Било си ги натопило в кофа да му не увяхнат. К. Гълъбов, Г, 258. // Отхапвам от нещо чрез гризане. Свинята, грухтейки отстрана, беше успяла да докачи краставицата и да я сгризе, когато Мито я видя и сърдито я грабна от устата ѝ. ИС, 1912, кн. 1, 16.
3. Прен. Разг. Смъмрям или уязвявам някого остро; срязвам, сръфвам, сдъвквам. – Жена, цял самун им тури... Нека всички се навечерят. – Защо цял самун бре, Тошо! – сгриза го още от вратата жена му. Г. Караславов, С, 11. Устата му – малка, с нервно сухи устни – не е приспособена за заразителен смях. Но тя отпуща от двете страни гънки на опасна усмивка – еднакво и когато се обръща към равен, и когато сгризва подчинен. А. Страшимиров, Съч. V, 117. – Независимо дали вярваш, или не, аз обичам баща ти. – Естествено, познаваш го от има-няма цели три седмици – сгризах я. Л. Костова, ИВМ (превод), 73.
4. Прен. За съвест, мисъл, чувство – изведнъж или еднократно се проявявам мъчително, гнетящо за някого; гризвам. Съвестта го сгриза, че изложи момчетата и себе си на мъчение. Н. Върховски, ЯП, 54. ● В съчет. със сърце. Наближил дворната ограда, той забеляза, че пътната врата стои отворена. Изведнъж лошо предчувствие сгриза сърцето му. Д. Ангелов, ЖС, 672. сгризвам се, сгриза се I. Страд. от сгризвам. II. Взаим. от сгризвам в 3 знач. И двете жени – снаха и свекърва – вместо да се сгризват понякога и да се гледат накриво, заживяха сдушени и сърдечни. В. Геновска, СГ, 169.