СГРОМОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; сгромоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Сгромолясвам. После убиецът извлякъл трупа с ръце от колата и го сгромолил в пропастта. А. Страшимиров, УШ, 37. „Ну-у, не притваря ся, чорт!“ – изръмжа немецът и с едно замахване смете нозете на бай Ганя, сгромоли го над дисагите му и седна при нас. Ал. Константинов, БГ, 77. Селиолу – Гечкенли / и Ески Полос – Кайпа! Сгромоли / довчерашният роб там своя повелител. К. Христов, ЧБ, 268.
СГРОМОЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; сгромоля̀ се св., непрех. Разг. Сгромолясвам се. В същото време парче от шрапнел улучи главата ми и аз се сгромолих. Д. Немиров, Др, 95. Миг след това друг, още по-силен тътнеж разклати цялата кооперация и нещо огромно се сгромоли върху ореха в двора. М. Грубешлиева, ПИУ, 289. – А бре будали! – викаше той. – Българското царство на Испериха се е сгромолило, речи, след 300 години. А. Страшимиров, Съч. V, 261. О, няма него буря да прегъне, / с най-смелите мегдани ще дели – / дори земята в кърви да потъне, / дори небето да се сгромоли. К. Христов, ППож., 149.