СГРОМОЛЯ̀СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от сгромолясвам и от сгромолясвам се; сгромоляване. Нямаше никого. И никакви пожари вече не се разгаряха, не се чуваше съсъкът на горящи главини, пърпоренето на пламъци, сгромолясването на сгради. А. Гуляшки, ЗВ, 478-479. Видял съм не, ами взех и участие, най-живо участие взех в сгромолясването на тиранина. Т. Влайков, Съч. III, 155. Балдю беше в отчаяние. Той видя внезапното сгромолясване на всичките му надежди, че отидоха нахалост всичките му жертви и трудове. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 111.
– Друга (остар. и диал.) форма: сгръмоля̀сване.