СГРУПЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от сгрупирам и от сгрупирам се; групиране. Всичко това сгрупиране на факти, повидимому прости, а всъщност така загадъчни, непроницаеми и трагични, прие в мислите ми хаотичен образ и се превърна в мрачна като нощ енигма! Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 132. Тези позиции отстояват и привържениците на революционното крило в българската емиграция. Сгрупирането им става около Българското централно благотворително общество. Б. Рангелов, ПН, 104.