СГРУПЍРВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от сгрупирвам и от сгрупирвам се; групиране, сгрупиране. За всеки случай съзнанието, че се налага при настъпилата историческа конюнктура сгрупирване на българските видни интелектуалци за обща работа в полето на науката и народната просвета, си е пробило дотолкова път, щото причините за ново, по-здраво изграждане на едно научно-книжовно общество не ще закъснеят. М. Арнаудов, БКД, 50. И в момент, когато тоя комплекс от умствени и духовни предпоставки се сблъсква с пречките, поставени на жената по пътя на нейното свободно развитие, тогава настъпва сгрупирването на отделните женски дружества. ЖГ, 1938, бр. 3-4, 4.