СГРУ̀ХАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сгрухам като прил. Диал. 1. Който е с лош външен вид, изглежда занемарен, неподдържан; очукан. Тя го видя какъв е сгрухан в лицето като бобено зърно в чутура. Ст. Даскалов, ЕС, 73.
2. Прен. Силно отпаднал, изнемощял, изтощен; грохнал, скапан, съсипан. Тежък живот! След всяка нощ събуждат се по-сгрухани, по-немощни и въпреки това още пò им се иска да живеят, да излагат на слънчевите лъчи своите безпомощни членове. Л, 1904, бр. 3-4, 85. Беше приготвила да хапнем доста вкусни яхнии, но най-вкусното ястие за мен беше съна, защото бях сгрухан, мулето беше разместило всичките ми кокалчета. А. Шопов, ЖПБ, 93.