СГРУ̀ХВАМ, -аш, несв.; сгру̀хам, -аш, св., прех. Диал. Счуквам, очуквам. Но още тогава хората не са се задоволявали да отрошават зърното само между два камъка, а са започнали да го счукват (сгрухват) с едно черясло от камък или дърво, което постепенно е вземало формата на чук. Ал. Пенчев, ДИЗ II, 19. Като сгрухат и стрият добре ябълките, турят ги в кораби (жлебове или ленове), в каквито турят гроздето, да стоят два дни. П. Р. Славейков, ГК, 156. Жителите на Южна Америка ся хранят с един вид брашист ориз, който сгрухват или смелват. Пч, 1871, кн. 1, 12. ● Обр. Няма го вече поп Сава. Нощес смъртта го сгрухала на бърза ръка. А. Каралийчев, В, 67. сгрухвам се, сгрухам се страд.
СГРУ̀ХВАМ СЕ несв.; сгру̀хам се св., непрех. Диал. Грохвам, съсипвам се. Който падне еднаж в ноктите на тоя омразен порок [пиянството], той ся сгрухва, докле най-после в гнусавото пиянство ся не угаси у него и последнята искра от „Божий образ и подобие“, което различава чловека от скота. Лет., 1869, 111.