СГРЪ̀ЩАМ, -аш, несв.; сгъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. сгъ̀рнат, св., прех. Остар. и диал. 1. Сгъвам. Снощи Райкя Попгьоргьова сгърна знамето и го пренесе у дома си да го дошие на спокойствие сама. Л. Каралеева, РК, 107. Сгърна писмото и го скри в пазвата си. Т. Влайков, Съч. II, 1963, 171.
2. Загръщам. Дядо Матея сгърна по-хубаво предницата на кожуха си, погледна смирено надолу. Ив. Вазов, Събр. съч. VІ, 1976, 275.
3. В съчет. с ръце. Скръствам (ръце). Турчинът не му подаде своята [ръка], а сгърна и двете си ръце на гърди въз аленото джубе и се поклони. Ив. Вазов, Събр. съч. ІХ, 1976, 361. – По Димитровден батьо ще си дойде. – Какво ще намери вкъщи – една нерадива кукувица, сгърнала ръце на опустели гърди и само кукува. П. Тодоров, Събр. пр II, 191-192. В тоя миг селачът се вмъкна гологлав в кабинета, без да дочака отговора, сгърна ръце смирено и се поклони. – Добрутро ви! Д, 1890, кн. 2, 50. сгръщам се, сгърна се I. Страд. от сгръщам. II. Възвр. от сгръщам във 2 знач. Но колкото повече се силил вятърът, толкова повече пътникът се сгръщал в клашникът си. Христом. ВВ I, 60.
СГРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; сгъ̀рна се св., непрех. Остар. и диал. 1. Свивам се (във 2 и 4 знач.). Баба им седнала на столчето на пътя и се сгърнала, като си навела главата до коленете. Д. Благоева и др., ЗС, 407.
2. Прен. Стеснявам се, притеснявам се, свеня се; свивам се. – Па се канете! – обръща се към гостите мама. – Защо не посягаш, бае Васьо? И ти, невесто Цановице, недей са сгръща. Т. Влайков, Пр I, 231.
◊ Сгръщам / сгърна ръце. Остар. и диал. 1. Преставам, спирам да работя. Днес празник, като сме сгърнали ръце, взе и на сън да ме пребива. П. Тодоров, Събр. пр, 328. 2. Отказвам се да се боря за постигането на някаква цел. Който познава това добре, за него не е чудно, че у нас е мъчно да се сдобием отведнъж с тълковни учебни книги. Но че е мъчен въпросът, това ни не дава право да сгърнем ръце и да чакаме да се разреши от невидима сила. Н. Бончев, Съч. І, 102. Де е нашето място. Каква полза, ако бяхме сгърнали ръце да паднем под башибозушкия ятаган сред планината. З. Стоянов, ЗБВ І, 119. 3. Само св. Преставам да живея, умирам. Седя (стоя) със сгърнати ръце. Остар. и диал. 1. Нищо не правя; бездействам. – Аз взех от тебе една къделя вълна да допреда на Ваня салтамарката. Ами оттогава седя със сгърнати ръце, вретено не съм врътнала. Г. Караславов, Избр. съч., 17. Припират го те [клиентите], ама и сам [майстор Кальо] не стои със сгърнати ръце. Тупа-лупа; чак-чук – бърза ли, бърза. Ц. Церковски, Съч. II, 212. Сърбия стоеше със сгърнати ръце и с идиотическо хладнокръвие гледаше на кървавите подвизи на своите братя. Хр. Ботев, Съч. 1929, 206. 2. Не предприемам нищо за постигане на някаква цел; бездеен съм. – Ще ни изпратят една рота войници и ще ни изтрепят като пилци. – Ба, ние ще седим със сгърнати ръце! – каза Кинев. Г. Караславов, ОХ, 81. Не е срамота да ся учим и на стари години, а срамота е в сиромашията си да стоим със сгърнати ръце и да чакаме да ни капне като от небето. Й. Груев, Лет., 1872, 231. Когато цяла Европа е встревожена и с напрегнато внимание следи сяко изменение, сека нова фаза на Източния въпрос, тогава ние, българите, да стоиме със сгърнати ръце, е и срамно, и глупаво, и престъпно. НБ, 1877, бр. 59, 229.