СГРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; сгрèя, -èеш, мин. св. сгря̀х, прич. мин. св. деят. сгря̀л, -а, -о, мн. сгрèли, прич. мин. страд. сгря̀т, -а, -о, мн. сгрèти, сгря̀н, -а, -о, мн. сгрèни и (диал.) сгрèян, -а, -о, мн. -и, св., прех. 1. За слънце, огън – излъчвам топлина и правя нещо или някой да стане топъл; стоплям, нагрявам. Беше студено както през всичките нощи, откак [четниците] навлязоха във високия Балкан: но приближаването на деня обещаваше почивка и сън, а слънцето щеше да сгрее премръзналите тела. Ст. Дичев, ЗС I, 500. Жълтозеленият пламък на светилния газ за няколко минути само сгря водата в бойлера. Ал. Бабек, МЕ, 83. Щом пролет слънчевите зари почнат да сгряват земята, то снегът се стопява и се стича в ручейки и реки. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2, 47.
2. Правя нещо да стане топло, като използвам източник на топлина; стоплям, затоплям, загрявам1, разгрявам, нагрявам. Противоп. охлаждам. Скоро се започва шетня около огъня: всеки дониса по нещо за ядене от колата си, сгрява го и вечеря. Ст. Чилингиров, ХНН, 81. Когато нощите биваха дъждовни и студени, сгряваше каменни плочи в пещта, свиваше ги в козяк и ги слагаше до краката му. П. Константинов, ПИГ, 32.
3. Правя да стане топло някому; стоплям, затоплям, загрявам1, разгрявам. Беше нощ вече. Вятърът режеше... Панталоните ми бяха замръзнали и приличаха на дъска. Аз вървях два часа на запад, все по полите, и полужив пристигнах в село Овчери. Добри хора там ме приеха и сгряха... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 68. // Правя тялото си или част от него да стане топло чрез търкане и др. Настръхнало от студ, то [момиченцето] гледаше печално към сбраните около печката деца и мъчеше се да сгрее с духане зачервените си от студ ръце. Г. Райчев, Избр. пр I, 100.
4. За алкохол, чай и др. – ставам причина да стане топло някому, предизвиквам повишаване на температурата; стоплям, затоплям, загрявам1, разгрявам. Без да пита, той си наля втора чашка ракия, каза „сгрява добре“ и я гаврътна. Ст. Дичев, ЗС I, 391. Виното беше студено, първите глътки я прерязаха като с нож. Но черният пипер я сгря. Г. Караславов, Тат., 260. Чаят ни сгря. ● Обр. Напразно шампанското сгряваше сърцата, трябваше нещо, което да дигне душите. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 124. // За движение, гимнастика, усилена работа и под. – ставам причина да стане топло някому; стоплям, затоплям, загрявам1, разгрявам. Бурята поутихна и ние продължихме. Усиленият поход ни сгря. Ст. Чочоолу, БН [еа].
5. Прен. Предизвиквам хубави, нежни чувства, емоции и др. у някого; стоплям. – Имаше нещо, което ме крепеше. Това бяха хубавите ония думи, които ми казахте тогава. Те ме топлеха, те ме сгряваха. Елин Пелин, Съч. II, 177. Човек иска не само да се храни и облича, но и да твори, да го сгрява и окриля лично щастие. ЖД, 1967, кн. 5, 21. Стопли ме, сгрей ме, сладко либе, / скова ми хлад душата! К. Христов, Избр. ст, 179. ● В съчет. с душа, сърце и под. Хубави надежди сгряваха сърцата на тези презрени гяури. Д. Талев, И, 247. Ох, хич не ми сгряваше сърцето туй „и в Америка е същото“! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 48. – Не трябва..., сега не трябва да плачеш... – помъчи се да я утеши той, но млъкна, като че се задави, защото нямаше такива думи, които в този момент да сгреят мъченическата ѝ душа. Г. Караславов, ОХ IV, 182. Няма птичка да запее, / та душата ти да сгрее. Елин Пелин, ПБ, 86. Кой знае къде ще си свърша дните, / ще умра може би в чужбина аз, / но вярата, що сгрява ми гърдите, / не ще угасне до последен час. К. Величков, ПССъч. II, 129. сгрявам се, сгрея се страд. Катранът се поставя в балона, сгрява се бавно, докато през хладника и разширението започва да преминава дестилат в сборника. Ал. Спасов, ХТГ, 108. Ако някое тяло ся сгрява, то температурата му расте или ся повдига. Лет., 1869, 75.
СГРЯ̀ВАМ СЕ несв.; сгрèя се св., непрех. 1. Ставам топъл; стоплям се, затоплям се, загрявам се. В това време горе гостолюбивата баба Тонка свали от полицата едно похлупено блюдо и тури да се сгрее гозбата. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. – Горски, не се май, ами стъкни огъня, тури котела да се сгрее вода. В. Попов, Избр. пр, 68.
2. Става ми топло, като се обличам, завивам, стоя близо до огън и др.; стоплям се, затоплям се, загрявам се, разгрявам се. – Седни до огъня да се сгрееш. П. Тодоров, Събр. пр II, 220. Дигна яката на палтенцето си да се сгрее, но не мръдна от мястото си. Ем. Коралов, ДП, 140. // Става ми топло от движение, гимнастика, усилена работа или като поемам нещо топло, горещо, алкохол и др.; стоплям се, затоплям се, загрявам се, разгрявам се. Работниците завиха пианото с ватенките си да не се цапа. Сами останаха по ризи. Сгряваха се с бързане и с напрегната работа. Бл. Димитрова, ПКС, 341. Старата прекара ръка по роклята ѝ и изтръпна. – Ама до кости си мокра! – скара ѝ се тя. И я забута към вратата. – Върви да се преобличаш! Като заври чорбицата, ще ти донеса една паница, та да се сгрееш! А. Гуляшки, СВ, 228. Тонка сложи на масата шише с ракия и няколко чашки. – Да се сгрееш и отвътре – рече тя и напълни чашките. Стефан не отказа. Ст. Дичев, ЗС I, 390. Зима дойде, сняг захвана, / няма птиче да запей, / вред студено вече стана, / всякой тича да се сгрей. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 322. Тропаха с крака, за да се сгреят.
3. За време, период от време – преставам да съм хладен, студен, ставам топъл; стоплям се, затоплям се. Противоп. захлаждам се, захладнявам, захладявам. Времето постепенно се сгрява. // Безл. сгрява се, сгрее се. Настъпва топло време, става топло; стопля се, затопля се. Противоп. захлажда се, захладнява, захладява. През лятото доле се сгрява повече от планините поради липса на локални охладителни въздушни течения през деня. П. Делирадев, В, 100.
◊ Сгрявам / сгрея гърба на някого. Разг. Набивам, натупвам някого. Сгрявам се като лед в стомна. Диал. Ирон. Много ми е студено; измръзвам.