СГУРОБЕТÒНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от сгуробетон; сгуробетонен. За направа на зидариите се използуват, но по-рядко, и непечени тухли – кирпичи, силикатни и сгуробетонови блокчета. П. Колева и др., СПС, 108.

– Друга форма: сгурбетòнов.


Източник: Речник на българския език (онлайн)