СГЪ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от сгъвам и от сгъвам се. По едно време той разгъна голям пожълтял лист хартия, почти разкъсан от много сгъване. Й. Йовков, Ж 1930, 36. Изтриването на външния слой на ходилото, повтарящите се сгъвания, които предизвикват раздвижвания на ходилото, довеждат до прекъсването на конците или разклащането на клечките и гвоздеите в табана. П. Цветков и др., ТОП, 70-71.
– Друга (диал.) форма: сгъ̀нване.