СГЪ̀ВКА ж. 1. Място, линия, където нещо е сгънато или се сгъва; прегъвка, прегънка. Чаршафът бе изрядно чист, по него все още съвсем отчетливо личеха сгъвките, изпъкнали или вдлъбнати, според както е бил сдиплен. П. Вежинов, НБК, 249. В небесния купол се утаяваха зелени ленти. Протягайки се, те се преобръщаха еластично и тогава по краищата и сгъвките им пробягваше унил виолет. Н. Антонов, ВОМ, 41-42. За да получим формат за книга, трябва да внимаваме последната сгъвка да образува гърба на колата, така че да държи всички листове на колата. В. Йончев, КПВ, 248. Сгъвка на дреха.
2. Място на прегъване, свиване на част от човешкото тяло, обикн. на крайник или пръст; свивка. По пътя големите лимфни съдове минават през лимфните възли, които в сгъвките на ставите и по шията са сгрупирани в лимфни пакети. Т. Краев и др., РЛМ, 21. Тя изтри едва забележимо със сгъвката на малкия си пръст сълзите от очите си. П. Вежинов, НБК, 384. Погледът ми попада върху ръцете на Марин. И на двата палеца точно над сгъвката има подутини. В. Робов, ПСВ, 29. Лакътна сгъвка.