СГЪЛЧÀВАМ, -аш, несв.; сгълчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., прех. и непрех. Диал. Смъмрям, укорявам някого, карам се на някого; нахоквам, навиквам2, изгълчавам, нагълчавам, огълчавам, измъмрям2. Като ме зърна, кучето изръмжа, ала дядо Вълчан го сгълча и то подви опашка. А. Каралийчев, В, 9-10. Искаше му се да я сгълчи, тъй да викне, че да я стресне, но пак замълча. К. Петканов, БД, 139. Тодораки я оглежда подхилен и задирливо се изкашля. Докачената Виша се обръща и го сгълчава: – Хем, Тодораке, да си вървиш из пътя! Не те е срам, дърто магаре! Д. Немиров, Б, 9. Един чипонос сополанко се хвърли към бай Драган... – Марш, вагабонтино! – любовно го сгълча бай Драган и престорено смръщи вежди. Н. Тихолов, ДКД, 28-29. Дядо Славчо, като погледна сега тъй изкриво дядо Хаджия и му сгълча тъй разсърдено и надуто, посъвзе се и той. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 155. сгълчавам се, сгълча се страд. и взаим. Всички вкъщи станаха по-добри. Мама и баба вече не се сгълчаваха за нищичко, а шетаха или предяха вечер до късно край печката. И. Петров, ЛСГ, 20.