СГЪ̀НАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сгъна като прил. 1. За плат, дреха, хартия – който не е разположен по цялата си повърхност, а е свит на два или повече пласта, обикн. за да заема по-малко място; сдиплен, надиплен. Полицаите и войниците разхвърляха всички сандъци, бъркаха из джобовете на сгънатите дрехи. Х. Русев, ПС, 74. Бойко извади изпод възглавницата сгънато одеяло и го просна върху постланото. В. Андреев, ПР, 176. Хаджията извади из пояса си сгънатите вестници. Ст. Дичев, ЗС І, 538. Сгънат лист.
2. За крайник или част от него – който е свит под ъгъл, в посока към тялото; прегънат. Като почукваха със сгънат пръст по гьона, до ушите им достигаше някакъв жален шум. Д. Немиров, Б, 78. Поискаше ли пак да погледне вън от себе си, очите му пущаха вълма след вълма от полусенки, които падаха като мъгли току пред сгънатите му крака. Ст. Чилингиров, ХНН, 43. Под този плат едва личат останките от тялото [на мумията]. По-нататък горната обвивка е снета и тялото остава обвито с едни прогнили, но оцелели още парцали – тук вече познаваш носа, брадицата, сгънатите ръце, нозете. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 50.
3. За инструмент, уред – който е в положение, в което не може да се използва, преди да се разгъне. Крумов е задянал тежка раница и носи сгънат художнически статив и голям блок. О. Василев, Л, 90. От околните лехи идеха гласовете на косачи, които се прибираха със сгънати коси на рамо. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 80.
◊ Седя (стоя) със сгънати ръце. Остар. и диал. 1. Нищо не правя; бездействам. То [разбойничеството] принуди богатите человеци от градищата да заровят парите си в земята и да стоят със сгънати ръце. О. Маждракова и др., ВПАВ, 63. 2. Не предприемам нищо, за да постигна някаква цел, бездеен съм. Когато в Херцеговина избухва през 1875 г. въстанието, Хр. Ботев написва пламенен призив към своите сънародници: „Революцията се е вече захванала... Ни един южен славянин не трябва сега да стои със сгънати ръце...“. Ив. Унджиев и др., ПАМД, 134-135. Ний стоим безсилни и пасивни, със сгънати ръце срещу злото. ЖГл, 1907, бр. 10, 10.